Сигурно днешният ми проблем ще ви се стори много дребнав и незначителен. И той е такъв, ако погледнем на него повърхностно, само като на делнична история.
Накратко. Не съм от хората, които могат да закусват, обядват или вечерят без хляб, някак недовършено ми е, ако хлябът липсва на трапезата. Да, не става въпрос за много – само за една филийка, може и да е малка, но държа да е препечена. Пресният хляб, даже и да е току-що изкаран от фурната и да ухае приятно, ми е много тестен и не ми харесва.
Та в тази връзка – държа си на препечената филийка и когато съм на заведение. Под офиса, в който работя, има ресторант, в който предлагат обедно меню. Готвят вкусно, има поне четири пет гозби на ден. Абе с две думи предлагат пълноценна храна за трудещия се човек. Разбира се, че се възползвам най-редовно от тази възможност да хапна истинска храна, вместо пица на парче, сандвич със съмнително качество или, не дай боже, кроасани или солети. Направи ми впечатление обаче, че когато се стигне до поръчката на въпросната препечена филийка, на сервитьорите не им става особено приятно. И понеже съм прям човек, ги попитах в прав текст имат ли някакъв проблем с това. Да, оказа се, че подозренията ми не са били плод на прекалената ми мнителност. Имало проблем – трябвало да включват огромна скара само заради този ми “каприз”. Разбира се, че не го казаха точно така – но контекстът не беше труден за схващане.
Не си направих труда да им обяснявам, че има малки тостери от домашен тип, които загряват бързо, не хабят много енергия и вършат същата работа, и няма да е кой знае каква инвестиция да се сдобият с нещо подобно, защото едва ли аз съм единствената с подобни “претенции”.
Ще кажете много дребнаво от моя страна. Не, не е. И не става въпрос за битовото и делничното. А за начина, по който правим бизнес, по който се опитваме да си задържим клиентите или да ги изгоним…