Легенди съм чувала за хубавите индийски филми от родителите ми. “Слонът, моят приятел” и прочие знакови заглавия – поне за по-старото поколение. За красивите индийски актьори и актриси, за хубавите песни и танци. Е, винаги съм си мислила, че са едни романтично преувеличени спомени от времената, в които по киносалоните освен кино от соцлагера, тук-таме някой западен филм и индийски филми, друго не е имало. Е, и на принципа: когато има дефицит, и не особено хубавото ти се струва хубаво.
Било ми писало обаче и аз да се докосна до индийско кино. Даже до сериал. Попаднах случайно в един делничен следобед и взе че ми стана интересно, повторих на следващия ден, потретих и ми тръгна гледането.
Сега, ако ви кажа, че гледам на филмите им като на велико изкуство, ще ви излъжа. Даже малко ме дразнят тези протяжни песни и танци, които заемат повече от половината време на серията. Интересни са ми по-скоро познавателно. В смисъл, че се допирам до един свят, който ми е напълно непознат. Един бит, който няма нищо общо с нашия. Ако щете – с един морал и едно усещане за достойнство, които може би на повечето от нас изглеждат нелепи.
Не за сериала обаче исках да ви говоря толкова подробно, ама взех, че се отплеснах. Направи ми впечатление всички актриси, включително и най- най-второстепенни, дори и статистките, са с изключително красиви и лъскави коси. Първото нещо, което ми хрумна, е, че може би е някаква особеност на гена им. Като се позамислих после обаче, се сетих, че отдавна съм чела статии за специални тамошни масла, с които си поддържат косите. Е, стигнах до това, заради което пиша днес – ще проуча темата за индийските хитрини за поддържане на здрави и бляскави коси и ще ги споделя с вас. Чакайте продължение! Скоро. 🙂