По правило в събота и в неделя вечер по всички телевизии дават възможно най-слабите филми, с които разполагат. Нямам идея що за програмна стратегия е това. Но е безспорен факт. Лятото – не е проблем. Че кой стои вкъщи пред телевизора. Ама като застудее…
И така в първата есенна неделя на тази година случих на някакъв екшън, който въпреки участието на поостарелия вече Арнолд Шварценегер или може би точно заради него въобще не успя да задържи вниманието ми. Докато разглеждах интересни статии в интернет, от време на време само хвърлях по един поглед.
В общи линии – поне доколкото разбрах – действието се развиваше в някоя от размирните срани в Близкия изток и главният герой там, на терен, както се казва, установи контакт с местна терористка. И спирам дотук с преразказа, защото си дойдох на темата.
Терористката, или по-точно актрисата, която изпълняваше ролята й, беше с устни, които буквално щяха да се взривят от силикон. Толкова много, че едвам учленяваше лабиалните консонанти. Ще кажете – ама филм. Кино, кино, ама пак ми е нужна нормална доза достоверност.
Далеч по-напред в художественото си възприятие съм от героите на Вазов, които, ако си спомняте от “Под игото”, за едната бройка щяха да линчуват актьора, който изпълняваше ролята на Голос, но честно казано, не мога да си представя по какъв точно начин силиконът може да се озове в устните на една талибанка.
Несериозна работа, кино, много далеч от живота – все едно в историческа продукция на ръката на някой от актьорите да лъсне силиконов часовник “Айс Уотч” примерно. 🙂