Безгрижието на 20-те е супер. Но колкото повече наближава числото с 3 отпред, толкова по-страшно започва да ти се струва. Истината е, че щом веднъж станеш на заветните 30 години, животът придобива друг смисъл, а и ти самият разбираш колко си се променил. Всъщност това се дължи на факта, че си се опознал и вече знаеш кой си. А как разбрах всичко това, ви разказвам днес в блога.
Когато се събудих на 30, осъзнах какво богатство всъщност е сънят. Вече работех от доста години и ангажираността и бодростта бяха над купона и живота за момента. Защото разбрах, че за краткото време тук имаме много какво да учим и да получаваме опитности от различни сфери. И така, когато се наспя, на следващия ден съм напълно в състояние да преоткривам заобикалящата ме среда и мен самата.
Съвсем естествено от промяната на представата за живота, се променя и начинът на действие. Здравословното хранене се превърна не в мода, с която да привличам погледи, а с мантра за здраво тяло и дух. Колкото и изненадващо да звучи, открих, че вкусът на зелените храни много ми допада, а от тях имам и много повече енергия. Затова салата, смути и фреш изместиха дюнера, пицата и донякъде пържените картофки.
На 30 осъзнах, че и мястото, на което живееш, може да се превърне в твой истински дом. С подходяща аранжировка, картини, свещи, мек диван и топло одеяло – необходима е инвестиция за постигането на това хюга усещане. А още по-вълнуващото е, че вече искаш да прекарваш много повече врем у дома, но не сам, а с приятели. Пийването навън, пред блока и нагласянето с фенси дрехи и грим, остават по-назад.
И накрая моята болна тема за косата – защото вече не е може боята да е просто експеримент. Тя трябва и да е практично решение, което да прикрива първите и не чак толкова малко бели косми. Тъжно, но е истина. А пък и на работа няма да приемат зелено или розово много добре, нали?