Днешният свят е свят, почитащ визуалната красота. Той предпочита физическото, за което е създал толкова много техники, технологии и процедури. С тях коригират и най-малките несъвършенства. Перфектни лица и форми ни обстрелват отвсякъде, но рядко те са естествени, а просто са резултат на пластична хирургия. Имам ли аз място там?
Ако трябва да бъда честа с вас, читателите на моя блог, аз не съм перфектна. Всъщност даже не мога да кажа, че изпъквам с голяма естествена красота. Може би за някои от вас ще е трудно или немислимо да признаят подобно нещо искрено, но аз не се притеснявам. Причината е, че не мисля, че това е нещо лошо. Все пак аз съм комбинация от всички мои прадеди.
Но разбирам, че има и случаи, в които от именно лоши гени или пък неприятни случки се повлиява негативно върху собственото самочувствие и възприятието на останалите. Тук съм твърдо за пластичната хирургия. Все пак има и вродени „дефекти“, които ако могат да се отстранят, ще бъде много по-добре. Определено за здравословни цели трябва да се прилага.
Обаче не разбирам случаите, в които момичета под 30 си слагат филъри, оперират си носовете или гърдите. Това за мен е по-скоро проява на егото, което казва, че трябва да си апетитна и секси. Всъщност тук не трябва да включвам само представителите от нежния пол, тъй като и не малко мъже се подлагат на подобни интервенции. Аз не ги съдя, просто понякога не мога да ги разбера.
Ако трябва да обобщя, то моето място в пластичната хирургия за момента не е запазено. Може би след години, когато вече се появят белезите на старостта, ще предприема нещо изглаждащо лицето или пък ще се отдам на козметични процедури. Но това е моето мнение, аз съм се приела. Ако на вас ви е трудно в собствената ви кожа, то предприемете действие, но обмислено и несуетно.