Обажда се вчера една приятелка и пита: Искаш ли да излезем в петък, защото гаджето ми ще ходи на концерт? Така зададен, въпросът не се случва за първи път, така че прямотата му не ме учудва.
Не сме се виждали от около месец – сигурно вече се сещате защо. Скоро не е имало концерт, мач или някое друго събитие, което изкарва приятеля й от квартирата. 🙂
Разбира се, обръщам всичко на майтап, като й казвам, че не съм се взела толкова насериозно да си помисля, че сама по себе си представлявам някакъв интерес, ако не вървя в комплект с една свободна от гаджето й вечер.
Сигурна съм, че всяка от вас има поне по една такава приятелка, а ако е така – със сигурност е изпадала неведнъж в подобна, не особено приятна, дори обидна ситуация. Която дори няма смисъл да анализираш и коментираш с инициатора й – защото самият факт и откровенността, с която се поднася информацията, вече говори за отсъствие на усещане за нередност. Въпросът обаче не е само в това, дали подобно запушване на празни вечери е обидно за приятелите, а и доколко е полезно за връзката.
Веднага бързам да уточня, че аз също не съм free, което обаче не ми пречи да отстоявам твърдо философията, че един мъж и една жена, даже и когато са в очертанията на сериозна и трайна връзка, трябва да имат лично пространство и свободни вечери.
Но свободата не трябва да идва от факта, че другият е зает. Не, човек просто трябва да си отдели време за приятели, приятелки, роднини, да го отвоюва, ако се налага, и да държи на него. Смятам го за задължително и за доста здравословно за връзката. Най-голямата грешка е да се пришиеш плътно към някого, без възможност за странични движения, и да очакваш да продължиш да му бъдеш интересен. Личното пространство е загадка. А привлекателността на една жена е право пропорционална на способността й да го отстоява.