Блог за госпожици

И нека шансът бъде на ваша страна

October1

Предполагам, че почти не е останал човек, който да не е прочел трилогията “Игрите на града”. Доколкото подочувам, книгите се харесват на хора от всички възрасти. Стилът на писане е до такава степен запленяващ, че никак не е учудващо, че не можах да се спра преди да прочета и трите части. Препоръчвам я от все сърце! Това е една от онези книги, които те карат изцяло да се потопиш в приключенията на героите и да нямаш търпение да стигнеш до края. Трите книги трябва да се възприемат като една много дълга книга, така че е задължително да се прочетат всичките. Не се съмнявам, че започнете ли веднъж да четете, няма да ви се иска да спрете.

hunger gamesПървата част, „Игрите на глада“, започва по един бих казала странен начин. Разказва се за бедни хора, които живеят на ръба на оцеляването. Гладът е нещо обичайно. Това се случва на територията на бившата Северна Америка. Странното за мен бе, че действието се развива в бъдещето. Мислех си, че ни очакват по-добри времена. Не и в тази книга. Всъщност, четейки началните страници, имах чувството, че се намирам в миналото, заради повсеместната бедност, която се описва. И не че тя не липсва и днес, но обхватът ? не е чак толкова голям, поне по мое мнение. Нещото, което индикира, че се намираме в бъдещето са напредналите технологии.

Продължавайки да чета, бях покосена и от нещо друго– игрите. Няма да повярвате за какво става въпрос. Хората там имат събитие, наречено „Игрите на глада“, където тийнейджъри са избирани да се бият до смърт един срещу друг, и всичко това се показва по телевизията. В този момент вече се питах в какво се забърквам. След това се замислих по-дълбоко – така както са тръгнали нещата в нашата реалност, не е немислимо, че в нашето бъдеще това може да се превърне в реалност, имайки предвид, че всеки ден чуваме за убийства и ги приемаме за нещо нормално.

Цялата история е разказана през погледа на 16-годишната Катнис Евърдийн. Тя е смела и импулсивна, умна и грижовна. Пийта, неин връстник и мой любимец, е емоционален и разумен, мил и великодушен. Бих казала, че тези двамата са си пълна противоположност. Докато нейната сила е в използването на оръжия, неговата е в думите. Той притежава естествена харизма, която кара хората да му симпатизират. Катнис, от своя страна, има умението да ръководи, силно чувство за справедливост и склонност да не се подчинява на правилата.

Всичко се върти около тези „Игри на глада“. Случват се разни неща, умират хора, нещата са описани доста детайлно. Не си мислех, че мога да харесам книга с толкова много смърт, но не убийствата я правят четима, а всичко останало – стратегии, начини на вземане на решения, очакването какво следва, отношенията между героите, присъствието на любовен триъгълник… Изглежда има по нещо за всеки вкус. Втората и третата част, „Възпламеняване“ и„Сойка-присмехулка“, по нищо не отстъпват на първата.

Всяка една от книгите в трилогията те държи в напрежение. Не може да отгатнеш какво ще се случи, което отчасти се дължи на невижданите създания, произхождащи от технологиите на бъдещето, представени в книгата, и естествено на гениалния ум на авторката на книгите. Въображението на Сюзан Колинс е ненадминато.

В заключение: „И нека шансът бъде на ваша страна.“

Google+ Comments

posted under От Марчела

Email will not be published

Website example

Your Comment: