Темата за голотата е била актуална преди векове, актуална е и днес. Особено в света на пошлостта, в който живеем. За творците и изкуствоведите няма по-прекрасно от изяществото на тялото. Все пак и Да Винчи е открил съвършенството чрез Витрувианския човек. И въпреки че времето му, както и това на Адам и Ева, е минало, то ние днес как приемаме публичната голота?
Този текст е предизвикан от появата на Зоуи Кравиц на Мет Гала. Повечето от критиците я обвиниха в прекалена показност на тялото си. Визията на младата актриса се състоеше от бельо с прашки и лъскава прозрачна мрежеста рокля. Не оставила нищо на въображението, Зоуи бе сред най-негативно коментираните звезди. Но отговорът й към всички бе изключителен – че сме достигнали до момент да се срамуваме от тялото си.
Несъмнено темата е философска и заслужава по нея да се помисли. Най-естественото нещо е тялото, което ни дава материалния облик на земята. То е нашият храм и ние трябва да се грижим за него, за да изглежда добре и да бъде здраво. Тук не говоря за сериозни тренировки и режими, а нормални човешки принципи. Затова ако сме спазили тези условия, то какво ни пречи да демонстрираме прекрасната форма на тялото? Може да послужи и като вдъхновение и добър пример за някого.
Може би звучи малко себично, но показността не е единствено за задоволяване на егото. Голотата на тялото е естетика и красота. И ние хората трябва да преодолеем пошлостта, която е в нашето съзнание, за да я оценим. В противен случай е просто мисъл за секс. Затова вие готови ли сте да промените съзнанието си и да минете на следващ етап в развитието си? За вас тялото е плът или изящество?
Има върху какво да помислите, а и да се предизвикате.