Рядко си позволявам да препоръчвам на някого книга за четене, защото знам, че всички имаме различни вкусове.
Ако лично съм прочела нещо и ме попитат за мнение, тогава споделям какво мисля, но отново с уточнението, че това е персоналната ми преценка и не е нужно да е последна инстанция при вземане на решение.
Сега обаче реших да направя изключение за една книга, която според мен си струва, и може да допадне на женската аудитория. Става дума за „Яж, моли се и обичай” и ако не сте запознати, ето за какво става дума.
Главната героиня, Елизабет Гилбърт, е жена на средна възраст, която осъзнава, че не е щастлива от живота си. Омъжена е , но без деца, работи като писателка, но нещо осезаемо й липсва и не намира баланс в живота си.
Макар и трудно, успява да се разведе и да се „освободи” от предишния си живот. Тръгва на пътешествие и тогава започва интересната част. Прекарва 4 месеца в Рим, като посещава и Неапол и като цяло се наслаждава на престоя си в един от най-романтичните градове на света. Среща се с доста интересни хора, яде доста пица и паста и отново открива малките радости в живота… и междувременно се научава да говори италиански доста добре.
След тези 4 месеца Лиз Гилбърт се отправя към Индия, за да прекара там други 4 месеца в ашрам, където да се моли и да намери не само себе си но и Бог. Търси равновесието в живота си и начина да се избави от вината, която изпитва, загърбвайки за цяла година предишния си живот.
Годината й на пътешествия завършва 4 месеца в Индонезия, където приключенията й обаче не спират. И там печели много приятели, сред които и възрастен, беззъб шаман, която я учи да се „усмихва дори с черния си дроб”.
Не искам да разказвам цялата история, а само да събудя интереса ви към тази книга. Както казах, не си позволявам често да правя лични препоръки, но тази се оказва изключение.