Когато живеем при родителите си, ние свикваме с тях и съжителството е добре, но когато пораснем и решим да бъдем самостоятелни ние искаме да бъдем свободни и да живеем отделно.
Аз имам познати, които са семейство, но живеят с бабата и дядото на мъжа. На мен лично това не ми харесва и едва ли бих се съгласила на такова съжителство, дори и това да са моите роднини. Не за друго, ами най-малкото заради това че те са от съвсем друго поколение, което трудно разбира и усвоява начина на живот на младите.
Последния път когато си говорих с моята позната, тя ми сподели, че бабата и дядото постоянно са мърморели и не давали нищо да се мести. Не си и представям през какво преминава това семейство всеки ден. За мен това е истинско мъчение, по-добре да отидат на квартира и да си плащат всеки месец, отколкото така да се тормозят и да пречат на по-възрастните.
Нашите родители малко или много биха ни влезли в положение и биха разбрали нашите нужди и потребности, но по-възрастните не са свикнали на този начин на живот. Това мисля, че е разбираемо заради различията в годините, възпитанието, порядките, няма как мисленето отпреди 20 години, да бъде актуално и днес. Просто всеки си живее в неговите си времена.