Нацелвам тоя цирк на всяка крачка. Поредната ампула със златни частици – визуално доказателство за най-големия ментак. На снимката изглежда като разтопен бонбон „Аладин“, а в реалността лепне като евтино лепило и запушва порите. Сутринта в лентата ми светеше като течен скъпоценен камък, обещаващ вечна младост. Под лампата на бюрото обаче остана само мазен, прозрачен слой, който не хидратира, а просто пречи на кожата да диша. Същото е и с повечето неща, които се продават през телефона – сценарий за 15 секунди, а не реална стойност.
Това е класическата схема на модерния балон: естетика без функционалност. Продуктът вече не се оценява по това какво върши, а по това как изглежда в 9:16 формат. Ако кафето не е сервирано с минималистична естетика, ако кремът няма „инстаграмска“ опаковка, той просто не съществува за масовия зрител. Продава се не съдържанието, а видеото за него. И това е опасно, защото плащаме премиум за опаковка, мислейки, че купуваме качество.
Навсякъде около мен се натрупва индустрия от хора, които не са изградили нищо истинско, но са станали експерти в продажбата на илюзията за лесен успех. Те не показват провали, не показват скучните часове работа, не показват пот. Вместо това предлагат уебинари, презентации и „системи за автоматизация“, които обещават пасивен доход, докато спиш. Продават магически прах, който те кара да вярваш, че успехът е въпрос на филтър и алгоритми, а не на експертиза и реална работа.
Моят път винаги е бил различен. Моят блог, текстовете ми, бизнесът ми не са плод на маркетингова магия, а на писане до късно, на проучване, на грешки, които са ме болили, и на бачкане, което не е „инстаграмно“. Когато пишеш, носиш тежестта на всяка дума. Когато градиш с труд, знаеш колко реалност има в крайния резултат. При „уебинарните гурута“ стойността е само в презентацията. Изключиш ли светлините, остава празно студио и няколко слайда.
Проблемът е, че този балон е изключително печеливш. По-евтино е да продаваш курс за това как да станеш богат, отколкото да създадеш продукт, който носи полза. Второто изисква логистика, контрол на качеството, рекламации и реална отговорност. Първото – само камера, софтуер за монтаж и способност да манипулираш очакванията. Това е икономика на приликата, не на съдържанието. Хората купуват балона, защото е по-приятно да вярваш в лъжата за „лесното“, отколкото да се сблъскаш с грубата реалност на труда.
Винаги търся разликата между това, което виждам на екрана, и това, което остава в ръцете ми, след като видеото приключи. Истината е, че разликата става все по-голяма. С всеки нов филтър, с всяка нова „революционна“ формула, която изглежда добре само на снимка, губим способността да разпознаваме истинското качество. Ставаме по-лесни за манипулиране, защото сме се научили да се влюбваме в изображението, а не в обекта.
След като изтрия мазния слой от лицето си и изключа телефона, остава само реалността. Тя не е блестяща, не е филтрирана и често е доста сурова. Но поне не се разпада при първото докосване с истината.