Помня как като дете рисувахме плакати за 22 април. Тогава идеята за „зелени“ послания беше сравнително нова. Сега вече всеки бранд, всяка кампания и всеки инфлуенсър се обявява за защитник на планетата. Парадоксът е, че докато лозунгите стават все по-крещящи, отпадъците – все повече. Откакто „рециклирането“ се превърна в индустрия, започнах да гледам на него като на още една форма на консуматорство. Вместо да намалим производството на боклук, ние просто го преработваме, за да можем да произвеждаме още повече. Купуваме нов шампоан, защото е „еко“ и в бутилка от рециклирана пластмаса, но после хвърляме старата, която не е била рециклирана, защото е „сложна“ за преработка. Купуваме нови чанти от „устойчиви“ материали, докато гардеробът ни прелива от дрехи, които сме носили по два пъти. Ето защо вече не вярвам в грандиозните обещания. За мен истинското „зелено“ е просто да не купуваш това, което не ти трябва. Да ремонтираш, вместо да сменяш. Да ходиш пеша, вместо да караш. Да се откажеш от удобството на найлоновите торбички и пластмасовите бутилки. Да намалиш, не да „рециклираш“. Това е промяната, която има значение, а не поредната снимка с хаштаг в Instagram. В крайна сметка, светът не се нуждае от още „еко“ продукти. Той се нуждае от по-малко продукти. Период.
Leave a Comment