Споделих ви аз преди време, че ще правя домашна фитнес зала и че ще купувам степер. Е, закупих и си го ползвам активно – не сбърках, като дадох малко повече парички, здрав излезе. Поне засега де – щото обикновено, като похвалиш техника, тя започва да ти прави проблеми. И увлечена от спортния ентусиазъм, реших да инвестирам и в статично домашно колело. Една приятелка, която има един стар руски велоергометър, който работи идеално, но е малко тежичък и не особено красив, сподели, че е решила да си купува нов модерен, да отчита калории, пулс и прочие екстри. С две думи предложи да ми подари старата и изпитана руска машина. Че се съгласих, то е ясно. Натовари го мъжът й в един служебен микробус и с колегата го качиха до петия етаж – защото асансьорът се развали преди години и така и етажната собственост не се организира да го оправи. Помещението, в което са машинариите му обаче, е свободно и аз реших, докато му намеря подходящо място вкъщи, да постои малко там.
Е, миналата неделя чух някакво странно тропане откъм тавана, но помислих, че някой е решил да разчисти таванското си помещение или да направи някакъв ремонт. Докато не отидох оня ден да свалям колелото на отреденото му вече място. Катинарът разбит, вратата зее и спортният ми уред, макар и архаичен, го няма. Апетитна хапка е за ромите, които често наобикалят таваните ни, но реших, че точно понеже е толкова тежък, няма да рискуват да го носят през всичките етажи и да ги спипа някой. Е, толкова килограми метал са си толкова. Вече сигурно са на някой пункт за скрап. Етажната собственост се събра – ще правим специална врата, която се затваря сама и се отваря с някакъв датчик и отвън и отвътре. Ама след дъжд качулка, убиха ми бъдещето в колоезденето. 🙂