По природа съм романтична душа, но не съм особен фен на Деня на влюбените. Като жена съм на мнение, че 8-и март е празник, чието отбелязване е много по-важно и значимо, защото е ден на жената, на майката. Когато говорим за Св. Валентин, все ми се струва, че какъвто и мил жест да направи мъжът до мен, то той ще е едва ли не по принуда. Лично на мен ми е достатъчна закуска в леглото, една единствена червена роза или няколко мили думи. Не ми пречи да си остана вкъщи и определено не смятам, че 14-и февруари е денят, в който да се облека най-предизвикателно и хванати под ръка с приятеля или съпруга ми да се охарчим за скъпа вечеря в луксозен ресторант.
Случи се така обаче, че на Деня на влюбените реших да изляза с двама приятели, за да се видим и да пием кафе. Не е имало какъвто и да е подтекст в датата, просто този ден и час беше удобен за трима ни. Вървяхме, говорихме си, накрая седнахме в кафене да починем. Не беше нарочно, но не можех да спра да наблюдавам жените, с които се разминавах по улиците. Някои от тях си бяха направили скъпи, натруфени прически с напръскан половин флакон лак за коса върху тях. Други се бяха гримирали все едно е абитуриентската им вечер, а да споменавам ли дрехите, с които се бяха облекли? Толкова много токчета, голи крака и къси поли не бях виждала с месеци!
Не искам да упреквам, когото и да било, но скъпи дами, така не работите в своя полза по този начин. Изграждате си антиимидж, който не оставяте добро впечатление. Не е нужно да сте изкуствени, за да бъдете харесани. Няма нищо лошо в това да се разкрасявате и да се обличате по-предизвикателно, но всяко нещо има разумни граници. Много по-добре е да бъдете естествени и да подчертаете красивите си черти, вместо да си изграждате изцяло нов образ.