Влизам в хипермаркети рядко – предпочитам да пазарувам от други места, така подпомагайки по-малкия бизнес, а и да не забравяме, че основната им цел е да снабдява хората с продукти най-вече в по-ниския клас, докато качествените се откриват по-трудно. Виждам и хората там как пълнят количките си с какво ли не, често без дори да погледнат съдържание и срок на годност, което за моите потребителски навици си е направо недопустимо. Моята философия е с парите, които имам, ако трябва да си купя нещо малко като количество, но по-добро като качество, отколкото обратното.
И наскоро се впечатлих от една българска марка с дългогодишна история, а именно – Lacrima. Мандрата, както разбрах впоследствие, е от най-старите в България, и се намира в близост до Пазарджик и Родопите – регион, известен с екологичността на пасищата си.
След като десетки пъти съм вкусвала нещо, което в магазина минава за качествено, а на практика се оказва дори под моите стандарти, Lacrima просто ме изненада, и съм сигурна че всеки друг като мен веднага ще усети огромната разлика в едно обикновено сирене и това на тази марка! Нямаше начин още при следващото посещение на магазина за млечни продукти, да не си купя и от останалите продукти на марката – кашкавал, масло и крема сирене, които се оказаха със същото качество, при това на съвсем човешки цени.
На мнение съм, че българското и качественото трябва да се похвалва и разпространява! Все пак, страната ни е известна с лактобацилус булгарикус, имаме вековни традиции в производството на млечни продукти и специализирани паралелки в университетите, посветени специално на тях, а много рядко можем да се насладим на нещо, наистина изпипано.