Приятелството е един от най-важните аспекти в човешкия живот. Не смея да го поставям на най-горна позиция в класацията, но мисля, че спокойно може да си я подели със семейството и потребността от любов.
Искам да ви се похваля и да споделя, че моите любими приятели наскоро ми спретнаха страхотна изненада и ми подариха така желаното от мен издание на “Крадецът на книги” от Маркъс Зюсак. Книгата е страхотна и открай време си я бях набелязала, а те са ми я купили просто ей така, без повод. Заради тази страхотна постъпка реших да посветя днешния си текст на тях, на приятелството и на онези неща, които неизбежно свързват дори хората без роднинска връзка.
Мисля, че на първо време това са общите интереси и темите, по които намираме допирни точки. Оттам започва да се изгражда приятелството и да се градят взаимоотношения с човек, когото до скоро не сме познавали. Ако ходите на общ курс, спортно занимание или на друго място, където имате възможност да се срещате без предварителни уговорки, това ви дава възможност да общувате по-често. Сближавате се и по този начин започват обичайните приятелствата. Въпросът е кога те стават по-силни и истински се привързвате към човека до вас?
Тогава, когато знаете, че можете да разчитате един на друг и си имате доверие… Замислете се, ако тук и сега имате нужда от някаква помощ, кой е първият човек, на когото ще се обадите? Ако закъсате с колата, кого ще помолите да дойде и да ви издърпа? Ако не можете да вземете детето си от детска градина или училища, кого ще помолите да свърши тази задача вместо вас? Няма ли да е някой приятел? Аз инстинктивно винаги набирам номерата на близките си приятели, вместо тези на членовете от семейството ми или на колегите.
Истината е, че в щастие и радост за всеки ще е лесно да бъде до нас. Само тези, които ни обичат истински и взаимно държим един на друг, ще са готови да откликнат за помощ, когато се е случило нещо неприятно. А когато имаме такива верни приятели, е хубаво да им показваме, че се радваме те да бъдат в живота ни – като им подарим любима книга, например 😉 Просто ей така, без причина…