Миналата седмица имахме уговорка с приятелка да излезем навън и да се видим. Звънна с молба да променим формата на срещата – да й гостувам у тях, че си била правила някаква козметична процедура, която раздразнила кожата й и не била във вид, подходящ да се показва пред хора. Е, организирахме си домашно парти и имаше защо – лицето й беше в трагично състояние. Зачервено и на люспи, като змийски десен. Разпитах я подробно за какво точно иде реч и какъв краен резултат се очаква след очевидно причинените й не само неудобства, но както стана ясно и страдания.
Правила си химически пилинг – при дерматолог. Процедурата се състояла в следното: на първия етап класическо почистване на лицето от черни точки. След това микродермоабразио – което се състояло в това, с някакъв апарат със специален накрайник да се олющи фино горния слой на кожата. И третия – третиране на лицето и с някаква специална киселина, която буквално да смъкне горния слой кожа, за да може по думите на приятелката ми отдолу да се подаде нежна и сияйна като бебешка кожа.
Ще почакаме и ще видим дали това ще се случи, но даже и да приемем, че е така, пак не мога да се въздържа да повдигна напиращия въпрос – струва ли си да се подлагаме на такива агресивни и болезнени терапии, при това с краткотраен ефект. И друго – не изтънява ли така трайно кожата, не се ли изхабява. Не разбирам много от тези работи, но често казано съм за по щадящите и по-традиционни процедури. Не може ли вместо да си смъкваме лицата, просто да водим един здравословен начин на живот, да ползваме хубава козметика, да си правим редовно подхранващи маски, да ограничим пиенето и тютюнопушенето. Ей такива простички неща. 🙂