Какво правят хората през почивните си дни? Може би ще кажете, че всеки решава индивидуално с какво да се захване, но според мен вариантите са най-общо казано два – или да планувате някаква разходка/ екскурзия/ излизане, или да си останете вкъщи и да се отдадете на един лежерен ден в домашния уют.
Аз съм фен и на двете, а най-приятно ми е когато редувам един пътешественически уикенд с един лежерен. Имам приятели, които буквално всяка събота и неделя ходят нанякъде – било то планина, било палатка, река, село, вила, море, язовир и т.н. Аз не мога така, падам си по-домошар човек. Имам нужда от време на време да си остана у дома, да си оправя къщата, да напазарувам и изчистя, а следобед да се излегна на леглото с хубава книга в ръка и да се насладя на остатъка от деня в компанията на герои, с които тепърва да се запозная.
В момента съм започнала да чета една малко нетипична за мен поредица. Казва се „Хрониките на Амбър“ на американския автор Роджър Зелазни. Историята е увлекателна – смесица между приключенски роман, фентъзи, фантастика и семейна драма. Обрати не липсват и дори се заформя една заплетена криминална история. Към момента съм на 4-тата част от първия цикъл за Коруин – книгата „Ръката на Оберон“. Поредицата ми я препоръча една приятелка, която е голям фен на фантастичните романи и все се опитва да ме привлече в нейния отбор. И въпреки че аз предпочитам истории от жанра на „Яж, моли се и обичай“, склоних и се захванах с 10-те части на Амбър. До известна степен ми беше любопитно да се запозная с тази поредица, защото е писана в периода 70-80-те години на миналия век и не е сред най-комерсиалните днес. Авторът е класик в жанра, в който твори, и е носител на множество награди.
Между другото не знам дали и при вас е така, но аз обожавам, когато чета, да имам нещо за хапване наоколо. Понякога си отварям пакет солети или бисквити. Правя си каничка с ароматен чай, от който да си пийвам, приготвям си плодова салата или просто в една чинийка си нарязвам нещо апетитно за хапване. Докато четях „Хрониките на Абмър“ миналата неделя, си взех под ръка купичка с нарязани домата и краставици и парченца сирене Lacrima върху тях. Такова купих за последно и много ми харесва, хубаво е и с типично български вкус. Между другото, като видях как е намаляло в хладилника, явно се е усладило и на останалите у дома, така че следващия път пак ще се спра на продуктите на Lacrima.
Но да се върнем към перфектния неделен следобед, когато хапвах и четях, хапвах и четях. Малко по-късно беше, когато вече не устоях на изкушението и си налях и чаша бяло вино. Услади ми се и то, и храната, и историята в книгата. Заредих се с енергия, починах и се подготвих за новата седмица. Препоръчвам ви да пробвате подобен режим и вие – малко са нещата, с които да сравним комбинацията от хубава книга и апетитна храна.