Наскоро гледах първата част на филма “Сойка-присмехулка”. Чела съм книгите от поредицата “Игрите на глада” и откровено си казвам, че много ми допаднаха, но трябва да призная, че останах леко разочарована от видяното на големия екран.
Разбирам, че Сюзън Колинс разказва историята на Панем от гледна точка на Катнис Евърдийн и винаги е добре, когато продуцентите и сценаристите се придържат към книгата, по която правят филм… но може би малко повече интрига нямаше да навреди в случая. Филмовите и книжните продукции са различни средства за комуникация и трябва да си служат с подходящи за тях похвати. Ако в книгата е подходящо да се отделя повече внимание на главната героиня, то във филма можеше да покажат малко повече от света извън вътрешните й терзания. Както се изрази един приятел по темата, трябваше да има “повече меле”. Съгласна съм с него. И на мен ми се искаше да видя поне една идея повече интрига, напрежение и екшън. Все пак Панем е вече в разгара на Революция, а почти нищо не видях от другите окръзи и случващото се там. Щеше да ми е много интересно да надникна и в техния начин на живот и форма на бунт срещи Капитола. Надявам се с втория филм да компенсират липсите в първия. Искрено се надявам, защото книгите са ми откровено любими и ще ми е тъжно, ако с филмите не се получи така.