Може би това ще е първият и последният път, в който ще ме чуете да казвам нещо за политика, но не мога да се въздържа да не коментирам. Става дума за Илиана Раева и за новоучредената й партия “Обединена България”. Преди да премина точно към темата, е редно да споделя, че лично аз нямам никакви съмнения относно факта, че идеята за поредното политическо отроче се е родила в някои от лабораториите за генно инженерство на една от двете големи политически сили или още по-точно на някоя от големите икономически групировки. Ама си мисля, поне като си хвърлят парите за нови генномодифицирани политически обекти и субекти, поне да следят изявяват ли се по правилата. Щото политическите проекти, макар и да не са от най-чистите и морални занимания, трябва да спазват някои правила, за да са успешни. Най-малкото да правят добро впечатление на гласоподавателите. Та по въпроса за председателката на новата партия, като предварително правя уговорка, че дълбоко уважавам успехите, които е постигнала като състезателка и като треньорка. Но с още по-категоричната уговорка, че никога не е късно човек да стане за резил. Първо, колко трябва да ти е политическият нюх, за да направиш учредителното събрание в деня и в сградата, където ПЕС провеждат срещата си и пред която има протестиращи и викащи хора. Второ, що за мегаломания е да направиш първа сбирка на нова формация в зала, побираща около 4000 души – гледката на толкова пълна зала би изглеждала доста мутренски. Още по-жалко и обречено обаче изглеждаше зала за 4000 души, в която имаше едва 500-600. И накрая да си дойдем на думата за дрескода. Политиката е занимание консервативно и поне по отношение на облеклото скучновато. Нe може да се появиш на трибуната и чертаеш политическите си хоризонти, облечена в лъскав лилав костюм със златни ширити. Като героиня в турски сериал.