Казват, масова практика било работодателите да проучват кандидат-служителите си в социалната мрежа. По-разпространена в чужбина – логично според развитието и разпространението на интернет технологиите. Но и тук започвала да става доста популярна. Имам го аз това предвид и общо взето, съм редактирала достъпа до публикациите си по начин, който би ме представил в най-добра светлина. Макар че един бог знае какви идеи имат в главата си работодателите и дали това, което на теб ти се струва нормално и положително, за тях пък не е пълна глупост.
Та така – проучват ни. Обаче – и аз ги проучвам. 🙂 Когато в обявата има упоменато лице за контакт и особено, когато не е Мария Иванова, а някакво по-специфично име, винаги проверявам във фейсбук. И така миналата седмица попадам на обява за личен асистент на изпълнителния директор на една фирма, в десетина точки бяха упоменати основните изисквания към кандидатите за длъжността – които по моя преценка покривах – и накрая – името и на самия изпълнителен директор, телефонът, за преки контакти. Жена беше шефът, с доста характерно и лично име, и фамилия – от тия, дето ако имат профил, го намираш за секунди. Написах в търсачката – излезе страницата от раз, една-единствена и всичко съвпада – фирмата, градът и т. н. И логично първо разгледах снимките – до една публични и също така до една – ако не силно разголени и от бар с питие в ръка, то по бански от плажа. Така просто за информация – това какви са албумите на някого и какъв публичен образ е решил да гради за мен лично не е причина да го отпиша като евентуален работодател.
Ама се запитах какво се случва, ако работодател види подобен албум. Нищо – много вероятно. Поне, ако си търси човек за работа. 🙂