Честно казано почти избягвам да гледам много, много телевизия, защото съм убедена, че по-голяма част от новините са пълна скръб. Често медиите имат лошия навик да извъртат всяка ситуация в търсене на сензация, само и само да спечелят по-висок рейтинг. Все пак медийният е сред най-печелившият бизнес. Нямам нищо против да си развиват телевизиите и сайтовете с привличащи вниманието заглавия, но не и когато обслужват нечии политически интереси. Не обвинявам никого конкретно, просто като споделям мнение, което смятам, че мнозина ще подкрепят.
И така… избягвайки медийния шум, четях избирателно и само в раздел култура и общество. Тук там се информирах за другите неща в политиката, но гледах да не се задълбочавам, защото след един концентриран прочит, след който неминуемо ще се пробуди любопитството ми, ще последва търсене на друга информация, проверка и след като се уверя за пореден път след поредните избори през май колко некачествено функционират някои росни институции, ще ме налегне отечествена депресия. Та в този ред на намисли исках да кажа, че за Цветан Василев не бях чувала почти нищо. Само това, че е бизнесмен, че е мажоритарен собственик на Корпоративна търговска бака. Смятайте каква бе почудата ми, когато разбрах за схемите, които въртял с фиктивни фирми, на които КТБ отпускала огромни кредити. Случят веднага ми напомни на схемите от 1997-ма, когато по този начин са се произвеждали кредитни милионери.
Както обикновено се случва разчетох се и останах искрено възмутена от разкритията, които се спрягат около КТБ и Василев. Най ме нагнети фактът, че всичко това се отразява на клиентите на банката. Някои от тях са наистина юридически лица – търговски дружества, но други са обикновени хора, доверчиво вложили спестяванията си. Четох немалко изказвания на потърпевши. Хората питат дали ще има глоби за КТБ. Притесняват се да не им “идат” парите, възмутени са от мълчанието на прокуратурата и от невъзможността да си изтеглят парите. От уста на уста се говори за фалит, което прави хората още по-неспокойни.
Четейки, чак мен ме побиват тръпки и не знам как бих реагирала ако бях попаднала в такава ситуация. Притеснението на хората, според мен е напълно оправдано. В очакване съм да разбера какви мерки ще предприеме Корпоративна банка, за да разсее смута сред клиентите си и да възвърне отново доверието им в нея. Друг е въпроса – изобщо възможно ли е това…