Уж ме беше обзело едно страхотно настроение, едно спокойствие напоследък, но да ви кажа честно явно всяко нещо с времето си. Нещо в последно време не съм в настроение. Може би от рожденият ми ден насам. Аз да си призная честно имам малко проблем с това, че остарявам, с това, че ще се сбръчкам, ще напълнея и ще погрознея. Та на рождения ми ден, цял ден обикалях по кафета с приятели и вечерта си бях сама в къщи. И все едни мрачни, мрачни мисли напоследък, въобще депресия ви казвам. Пък и на Свети Валентин, вместо да съм на среща с мъж и да се забавлявам и да съм влюбена, аз бях на рожден ден и се прибрах в 10ч., защото ми беше доста скучно и си тръгнах рано. А да не забравям и 8-ми март, когато вечерта пак си бях сама в къщи, е ухажорите ми подариха цветя, но така и не избрах с кой да изкарам празника. Нещо май усещам, че ми трябва един свестен мъж и може би тогава ще имам и настроение да празнувам, да купонясвам и да се забавлявам. Защото тези, които ме ухажват в последно време не ги бива, ама хич…и проблема не е в това, че имам някакви изисквания за мъжете – аз нямам изисквания, само да са свестни. Но да си призная честно имам нужда да се влюбя в някой качествен мъж, който да ме кара да се чувствам като неговата принцеса, неговата жена. Понеже съм от типа жени, които обичат да угаждат на мъжете си и да се грижат за тях, е до колкото ми е възможно де :). Нито съм прекрасната домакиня и т.н. но колкото мога се раздавам винаги на 100%.
