Една хубава книга, която четох наскоро

Една хубава книга, която четох наскоро

312483

Рядко си позволявам да препоръчвам на някого книга за четене, защото знам, че всички имаме различни вкусове.
Ако лично съм прочела нещо и ме попитат за мнение, тогава споделям какво мисля, но отново с уточнението, че това е персоналната ми преценка и не е нужно да е последна инстанция при вземане на решение.

Сега обаче реших да направя изключение за една книга, която според мен си струва, и може да допадне на женската аудитория. Става дума за „Яж, моли се и обичай” и ако не сте запознати, ето за какво става дума.

Главната героиня, Елизабет Гилбърт, е жена на средна възраст, която осъзнава, че не е щастлива от живота си. Омъжена е , но без деца, работи като писателка, но нещо осезаемо й липсва и не намира баланс в живота си.

Макар и трудно, успява да се разведе и да се „освободи” от предишния си живот. Тръгва на пътешествие и тогава започва интересната част. Прекарва 4 месеца в Рим, като посещава и Неапол и като цяло се наслаждава на престоя си в един от най-романтичните градове на света. Среща се с доста интересни хора, яде доста пица и паста и отново открива малките радости в живота… и междувременно се научава да говори италиански доста добре.

След тези 4 месеца Лиз Гилбърт се отправя към Индия, за да прекара там други 4 месеца в ашрам, където да се моли и да намери не само себе си но и Бог. Търси равновесието в живота си и начина да се избави от вината, която изпитва, загърбвайки за цяла година предишния си живот.

Годината й на пътешествия завършва 4 месеца в Индонезия, където приключенията й обаче не спират. И там печели много приятели, сред които и възрастен, беззъб шаман, която я учи да се „усмихва дори с черния си дроб”.
Не искам да разказвам цялата история, а само да събудя интереса ви към тази книга. Както казах, не си позволявам често да правя лични препоръки, но тази се оказва изключение.

Rate this post

Google+ Comments

Leave a Reply