Комплексът за малоценност е загуба на вътрешната сила на ума. Това е тежко умствено състояние, при което детето се чувства така, сякаш е изгубило онова, което е притежавало. Трябва да се има предвид, че скромността, която е резултат от репресия, не е базирана на реалността. Не е нищо положително или реално, като например страха от змии или тигри, или пък страха от това да паднеш или да се удариш. Тя е едно вътрешно състояние на ума, което пречи на детето и го осакатява за цял живот. Възрастните подсилват това състояние, като в отговор получават послушание.
Един от тези страхове-фантоми е страхът от тъмното . Ще дадем следния пример: Едно дете на осемнадесет месеца спеше в легло, което беше направено от нас така, че детето да може да става от него само, без да се налага да чака някой да го извади от кошарката . Това легло беше на приземния етаж. Всички прозорци гледаха към градината и бяха затваряни всяка вечер от опасения, че животни или хора могат да влязат през тях. По този начин стаите през нощта бяха напълно тъмни.
Споменатото дете – момченце , – се събуди рано една сутрин, докато останалите все още спяха. То мина през три от стаите, които бяха пълни с легла и други мебели. Въпреки, че постоянно си повтаряше: „Тъмно е и ще падна,“ то не се спря и пресече трите напълно тъмни стаи.
Реакцията на това дете, чието обучение не е наслагало в ума му измислени страхове, е показателна. Съществуват много примери, които доказват, че този тип страх не е естествен за децата.
А ти как предотвратяваш създаването на излишни страхове у децата си?