По подтика на природата и според законите на развитието, макар и да е непонятно за възрастния, детето трябва да се отнася много сериозно към две основни неща.
Първото е любовта към активността. Към нея се прибавя и желанието да постигаш различни неща. Тези неща са смислени и важни за детето. От гледна точка на възрастните, дейността и постиженията на детето може да са маловажни, но тяхното мнение не е правилно, когато става дума за осъществяване на жизненоважните и необходими за детето функции. Една важна част от действията на детето е свързана с имитирането на възрастните. Детето постига това по свой собствен начин. То не го обмисля. Тази имитация, обаче, е важна за формирането на един бъдещ социален човек.
Второто важно нещо е независимостта. Всички усилия на растежа са насочени към постигането на независимост. Жизненоважно за всеки човек е а да може да функционира самостоятелно. За да може да порасне и да се развие, детето трябва да постигне самостоятелност.
Кога детето трябва да започне да прави определени неща без помощ? Отговорът е прост: детето трябва да може да върши неща самостоятелно от момента, в който то е способно да ги извършва. Децата постоянно показват тази необходимост. Толкова често чуваме от деца на по няколко години да казват: “Помогни ми да го направя сам.” Като помагате на детето да върши нещата самостоятелно, вие помагате изграждането на неговата независимост.