Днес ще повдигна въпроса по една изключително деликатна тема – тази за ревността. Интересно ми е, ако сега ви попитам дали сте ревниви, какъв ще бъде отговорът ви? Правила съм нещо като социален експеримент на тази тема и наблюденията ми сочат, че отговорите са общо взето 3: Да, ревнив/а съм; Ревнувам от време на време; Кой? Аз ли? Въобще не съм ревнив/а!
Вие в коя категория се припознахте?
Всъщност, не е толкова важно, защото темата за ревността е много деликатна и е трудно човек да си направи самооценка в подобна ситуация. Всеки от нас е ревнувал поне от време на време. Случва се и половинката ни нарочно да продиктува усещане за ревност у нас, за да види реакцията ни – дори да сме най-разбрания човек в това отношение. Случва се и ние да премълчим това или онова само за да си спестим евентуални безсмислени кавги. Много е тънка границата, която не бива да се прекачва.
От една страна, не бива да ограничаваме свободата на човека до нас. Щом му се излиза “по мъжки”, нека излезе, но да спазва определени правила. Щом ще ходи на ергенско парти – добре – но правилата важат и там. През това време не му досаждайте, не му звънете и чисто и просто – не го тормозете. И, разбира се, не му преглеждайте снимките на телефона след това. Това са симптоми на ревност и чрез тях си просите предстояща кавга. По-добре оставете мъжа до вас сам да ви сподели как е прекарал времето си.
Същото обаче важи и за вас, дами. Излизайте с приятелки. Срещайте се и с приятели от мъжки пол, но с тях спазвайте здравословна дистанция. Когато непознат ви заговори, не кокетничете и не флиртувайте, дори това да ви идва отвътре. Ако ви се прииска да го направите, първо се запитайте: струва ли си сега да си начешете егото, а по-късно да се обяснявате и карате? Едва ли?
Ревността е полезна и здравословна тогава, когато е в строги рамки и е само и единствено показател, че държите един на друг. Всички останали сцени, в които един от вас влиза в ролята на drama queen, са излишни и нездравословни.