Родителите ни си мечтаха за промяна, тя така и не се случи. Нашето детство мина под очакванията, че нещо ще се подобри към по-добро. Минахме през поп фолк и мафия от борци, която се подобри и се структурира до икономическата мафия днес. Започнахме от прохождащи сини политици, и стигнахме до политици от всякакви партии и във всякакви цветове, които обаче по това което реално правят за страната, не се различават особено.
Крайно време е да се променим. Едно изгубено поколение като нашето е достатъчно. Държавата ни изчезва – една хилядолетна култура залязва. Само защото спим. Да излезем и да подкрепим студентите!
Не че това ще промени нещо, но със сигурност ще е крачка в правилната посока – към консолидиране на обществото, към колективност в името на общите ни интереси. Това е най-важната стъпка – от индивидуалисти, в каквито от един век насам ни превръщат, да се върнем към колективисти, които са готови да работят за общото благо.
За разлика от родителите ни, ние трябва да имаме не мечти за промяна, а цели. По които ежедневно да работим. Какви да бъдат те? Харесаха ми точките, посочени в сайта на една нова партия – БНО, според която промяната може да започне със свикването на Велико народно събрание, проект за нова конституция, промени във важните закони: за лустрацията, за референдумите, за съдебната власт, полицията и други.
И според мен тези стъпки биха били едно добро функционално начало на промяната. Но не бива да забравяме, че истинската промяна първо трябва да се случи в сърцата и главите ни, за успеем и отвън да променим нещо.