Единственото по-досадно нещо от телевизионна сапунка са две телевизионни сапунки. А по отношение на разтягане на сюжета до безкрай достойна конкуренция им прави встъпването и успешното материализиране на българската демокрация!
Правилно е казал предишният кмет на Сливен, Христин Петков, че в България трябва да се промени първо съзнанието на обикновения човек, за да достигнем най-накрая до развръзката на тази 25-годишна сага.
Проблемът не са управляващите, проблемът сме ние. Не сме свикнали на постоянство и упоритост в преследване на целите си. Всъщност, рядко си поставяме дългосрочни такива. По-често искаме промяна сега, правим революция веднага.
Ами еволюцията? Неее, българинът има прекалено много важни задачи, като да пие ракия и да яде салата всяка вечер, отколкото да върви стъпка по стъпка преходно. Така си отиде Бузлуджа, така се пренаписва историята всяка година, така се заклеймява всичко минало – гръмко, звучно и… тъжно, много тъжно…
Ако ние сами не ужаваме историята и културата си, защо да очакваме другите да го сторят? Ако ние сами не си помагаме, защо протягаме ръце навън?
В този ред на мисли няма как да подминем и нашите сънародници в чужбина: децата им по-често говорят езика на страната, в която живеят, отколкото този на бабите и дядовците си; стремят се всячески и истерично „да се социализират“ сред чужденци, отколкото да последват най-натуралния инстинкт на земята и да се опитат да си създадат комфорта на дома, на родното и обичното, макар и зад граница.
И докога така? Хайде да спрем да бъдем набори на „Дързост и красота“, а?