Дано не бъркам авторството, пък и цитата, но май Мерилин Монро беше казала, че който е измислил високите токчета, трябва да получи Нобелова премия. В коя област – историята не е записала. Иначе, няма какво да се лъжем – когато се качим на височко, изглеждаме някак по-стройни, по-привлекателни и женствени, самочувствие ни идва. Винаги обаче ли е редно да се катерим на десетсантиметрови токчета, па макар и балансирани от платформа. И в този случай важи основното правило на стилистиката – няма неправилна употреба, има неуместна такава. Е, да си дойдем на въпроса: кога не е особено подходящо да сме с няколко сантиметра по-високи.
Ами на първо място, когато това просто не ни се отдава. Има жени, които не я могат тая работа – и нищо не помага, даже и тренировките на сухо вкъщи. Съпротивлението на уличната настилка винаги е по-голямо, ходенето – по-трудно, а резилът – пълен. Е, в подобни случаи – няма защо да си го причиняваме. Няма по-мъчително изживяване от това, да се кривиш по улиците, прегърбена от непосилната задача да се задържиш на високите си обувки. И по-комична – за наблюдателите.
Не особено уместно е и когато изключително ниски жени сложат несъразмерно големи за ръста си обувки. Не знам дали някъде има описано правило за приемливото съотношение между ръст, тегло и височина на обувките – но със сигурност има огледала. И е добре да се поглеждаме от време на време в тях. Между другото това важи и за прекалено източените представителки на нежния пол. Още повече, че на всичкото отгоре на тях даже не им се налага.
С две думи – внимавайте с височините. Защото за награда за изобретателя на тази дамска привилегия вече е късно, но пък да станем за смях – никога, както ще видите в клипчето.