Няма как да не е ставало дума, че преди малко повече от година поставих очила – за четене. Избрах си хубави рамки, абе финички, симпатични ми се получиха. Доста хора дори ме харесват повече с очилата, отколкото без тях – което, разбира се, не е много ласкателно за усилията, които са положили майка ми и баща ми. Да, ама от небрежност много често забравям да ги ползвам и вероятно поради тая моя непоследователност усещам, че като че ли диоптърът ми малко се е вдигнал, иначе казано – стъклата имат нужда от корекция.
Е, разбира се, че това не е промяна, която мога да си назнача сама – трябва да се отиде на лекар. Личната ми лекарка беше така добра, пък и моментът явно се улучи подходящ, и ми даде направление за очен лекар. Нещо, което миналата година не стана и платих 40 лева за прегледа.
Препоръчаха ми един добър специалист, звъннах му да си запиша час. Работел от 12 до 17 вечерта. Да, ама аз съм с работно време точно до пет и обикновено сериозната работа се струпва точно в края на деня, та няма как да изляза в четири примерно, за да се вкарам в графика му. Попитах го не може ли да ме вземе съвсем малко по-късно, примерно в 5,15. Каза, че може, но ако съм на свободен прием, а не с направление.
Че се отказах от идеята да ходя при него, то е ясно, най-малко заради това, че не ми харесва да превръщаш една хуманна професия в прекалено търговско занимание. Питам се обаче колко голяма е разликата между това, което здравната каса плаща на специалистите, когато преглеждат пациенти с направление, и таксата, която те взимат за частен преглед. И каквато и да е – струва ли си да нарушаваш основни принципи на професията, в които на всичкото отгоре си се клел.