Скоро бях на една изложба, където голяма част от изложените “творби” (поставям думата в кавички, защото за мен това не се доближава до изкуството, което аз възприемам за такова), бяха принтирани спрегнати глаголи на английски език, кльомбата, трите W и още подобни неща.
Човекът, който е направил тази изложба, всъщност продава творбите си, а аз лично не намерих абсолютно никакъв смисъл между това, което виждах принтирано и окачено в рамка, и това което разбира моето съзнание под думата изкуство.
Вярно е, че съвременното изкуство, обикновено провокира някаква друга мисъл в съзнанието на хората. Обикновено то върви с обширно обяснение за това каква е темата, обект на разсъждения и изследване от автора и реално да се направи връзката между това което е представено като изображение и мисловният му процес или резултатът от него.
Трудно ми е да разбера автора в този конкретен случай, тъй като дори и описание нямаше, а това, което виждаха очите ми, трудно можех да определя като изкуство.
Ето защо поставям въпроса – Всичко ли може да бъде изкуство? Защо някои хора, стремящи се да бъдат различни и нестандартни прибягват към такъв идиотизъм, в който някои провъзгласили се за художествени критици, биха казали, че това е върха на съвременното изкуство.
Не съм съгласна да принизяваме наистина талантливите артисти с посредствените и мързеливи идиоти, които обаче имат сравнително добър поглед върху теченията на съвременната мисъл и знаят как биха провокирали положителна реакция от превзетите първенюта.