През годините мнозина от моите приятели напуснаха пределите на страната. Едни за кратко, други за по-дълго, трети – вече за постоянно. С течение на времето, колкото и да съм свикнала с това приятелите ми да заминават и да са много по-далече от мен, все ми е трудно да се разделя с тях и да свикна с чувството на липса.
Естествено е, когато сте свикнали да се виждате с един човек изключително често, в един момент, когато това спре да се случва със същата честота, независимо дали той е заминал някъде или не, започва да ви липсва. Поне при мен нещата се случват по този начин. И аз напълно осъзнавам факта, че това е егоистична емоция, която обаче е трудно да се контролира.
В същото време моите приятели отлитат към своето бъдеще. С цел да се развият, изградят като хора, израснат в кариерата, срещнат любовта и създадат семейства.
И съвсем скоро ми предстои още една такава раздяла. С близък мой приятел, който заминава за Англия да живее и работи.
Искрено се радвам за него, защото това е огромна възможност и професионален опит, но също така ми е и тъжно, че няма да се виждаме толкова често, колкото сме свикнали.