Още от много малка са ми разбивали сърцето разни и разнообразни момчета. Още когато бях 5-ти или 6-ти клас, ми беше за първи път. А след това тенденцията продължи с почти всеки следващ мъж в живота ми, та и до днес така. Е не казвам, че не съм била щастлива, или не ми е било хубаво, но накрая все съм била разочарована от половинката си. И за съжаление с течение на годините успях да изградя една доста голяма и дебела стена около себе си, която много трудно може да се премине и още по-трудно мога да допусна някой до себе си. Не знам, като че ли в едно последно време, вече ме е страх да обичам, да се обвържа с някой мъж отново, за да не бъда наранена отново и отново. Страх ме е, защото имам едно сърце, а то вече е разбивано много пъти и много пъти е било наранявано. Но в крайна сметка, гледам да не се отчайвам, гледам напред, животът тепърва предстои и ме очаква. Живея с мисълта, че когато отново се появи правилният човек, ще съумея да си отворя сърцето за него и ще бъда себе си и ще бъда много щастлива. Но страховете са за това да се преодоляват, а ако имаш човек до себе си смятам, че ще бъде по-лесно. Пък и не се знае, какво е приготвила съдбата, може когато се появи някой страхът да изчезне!
