Има някои филми, които остават в историята на киното. Не само със сюжета си, сценографията или актьорската игра, одобрена от критиците. А с това, че тези филми завладяват публиката.
Аз лично обичам старите филми. Гледала съм версията на “Отнесени от вихъра” с Кларк Гейбъл и Вивиан Лей доста пъти. Обичам и “Вълшебникът от Оз” с Джуди Гарланд. Няма как да не спомена и един по-различен жанр – “Индиана Джоунс”, както и “Междузвездни войни”.
Харесвам и по-новите, но все пак стари филми като “Гордост и предразсъдъци” в 6-те части – минисериалът с Колин Фърт, и любимият ми – “Мръсни танци” с Дженифър Грей и Патрик Суези, както и редица комедии, екшъни и фантастични филми от 80-те и 90-те години на миналия век.
Мисля, че във всички тях има нещо омагьосващо, което ни кара да се приковем към екрана. Те са полъх от друго време, от отминал начин на мислене, когато са били в разцвета на силите си майките и бащите ни.
Малцина знаят за мен и нещо друго. Това, което понякога ме успокоява, е да си включвам някой по-стар филм и да го гледам за N-ти път с приятел или приятелка. Обичам да следя реакциите на другия и да се чувствам така, сякаш го гледам за първи път. Освен това знам вече кои са кулминационните моменти и ги очаквам с нетърпение.
Старите филми понякога ме разведряват. Когато нямам какво да правя, влизам в You Tube и много често преглеждам любимите си моменти. Една от най-често гледаните от мен сцени е тази от “Мръсни танци”. Мнозина ще се запитат, защото не онази другата – от финала. Ами, защото от всички песни във филма, тази е една от тези, на които според мен не са отредили заслуженото внимание, а е много хубава. Освен това тъкмо в тези моменти, в които Джони учи как Бейби да танцува, виждаме и нейната трансформация. Сякаш самата аз ставам друга в края на сцената.
Нека да превърнем коментарите под тази статия в място, където всеки каже кой е любимият му момент от стар филм. Чувствайте се поканени 🙂