Аз много обичам и харесвам този светъл християнски празник. С всичката суета, която настъпва и трескавото пазаруване. И все пак като се разходя из някой мол, или по улиците, като видя украсата и свтещите лампички и ми се стопля сърцето. Защото Коледа е семеен празник и всеки се събира със семейството си около добре подредената трапеза. Всички ставаме някак си, поне за няколко дни по-добри, мили и смирени, по-позитивни и усмихнати. А мълчоганите се радват на Дядо Коледа и Снежанка и очакват поръчаните подаръци. Но и малко ме натъжава този празник, като се сетя за всички онези хора, които няма да могат да посрещнат Коледа като нас. И като видя по телевизията кампанията за „Българскта Коледа” и искам да Ви приканя да пуснете по едни съобщение на номер 1117, за децата в неравностойно положение. Защото ние няма да обеднеем с един лев, но ако всички дарим по един, ще има повече детски усмивки и повече сбъднати детски мечти!
