В днешната ми публикация искам да засегна темата за даренията. Едно благородно дело, което набира все по-голяма популярност у нас. Не е случайно, че това се случва именно във времена на сериозна икономическа криза. Както се говори напоследък българите все по-често даряват, защото са човечни и съпричастни. За щастие поне сърца са ни останали.
Сигурно сте забелязали, търсещите помощ чрез дарения. Те са навсякъде – спират ни по улицата, звънят ни на вратите в къщи, идват в офиса.
Съществуват и обаче организирани дарителски кампании. Все си мисля, че това е по-нормалния начин за събиране на дарения. Да – за тях говорят по телевизията, организират се концерти, търгове и прочее. Хората виждат за какво отиват парите им. Най-малкото така се показва какъв е проблема и се следи за състоянието на нуждаещите се.
Проблемът е обаче, че съществуват и много „фалшиви” нуждаещи се. Всички знаем, че ги има и в това безпаричие стават все повече. Дотолкова, че вече съвсем се объркваш кой се нуждае и кой не. Дори да искаш да дариш (като тук да се разбира действително да помогнеш) – незнаеш къде и как.
Започвам да се убеждавам, че за да помогнеш наистина трябва да отидеш в някой дом за деца, например и да им купиш дрешки. Или пък лично да се запознаеш много добре със случая и тогава да дариш каквото си решил.
Давам пример и с едно дарение от последните дни на Светослав Кантарджиев. Господин Кантарджиев дарява на приемен дом за деца, грижещ се за уязвимите в най-ранна детска възраст, в услуга за подкрепа при осиновяване и закрила на деца в риск, различни социални услуги. Това става чрез фондация „За нашите деца”.
Ще се радвам да науча и вашето мнение и впечатления по темата за даренията. За, против, как?
