Няма човек на земята, който да не е изпитвал това чувство ревност – било то в любовта, приятелството, в професионален план и т.н. Според мен най-големия враг на любовта е именно тя – ревността. Спокойно може да се нарече болест, защото когато човек я изпита сякаш се е разболял и целия свят му е крив, и в много от случаите изпада в състояние в което не мисли трезво. Аз лично разглеждам ревността като нож с две остриета. Ако човек ревнува значи обича човека до себе си и не му е безразличен, но също така означава че му няма достатъчно доверие. Напоследък тази ревност сякаш обсебва хората и ги избива на агресия, която ако не отмине бързо често се стига до фатален край, от който няма връщане назад. По телевизията и медиите постоянно чуваме за смъртни случаи породени от агресия, която пък е провокирана от ревност. Преди години бях чула как две приятелки, които са още в тийнейджърска възраст намушкали с нож своя съученичка заради момче. Скоро всички чухме и за случая, който полицай застрелва бившето си гадже насред пътя отново провокиран от своята ревност. За това трябва много да се внимава в днешно време и когато ревността е изкарала човек извън равновесие, той трябва да бъде по-сдържан, а и отсрещната страна да не налива масло в огъна. В противен случаи ситуацията може да има фатален край. Ако трябва да обобщя с едно изречение – “Ревността е враг на любовта”.