Госпожица Марчела

Приготвих страхотен бадемов сладкиш

December7

Днес искам да ви се похваля. Вчера забърках страхотен бадемов сладкиш, чиято рецепта бях видяла в интернет и от една седмица се канех да я опитам. И тъй като в последно време събота и неделя все се будя рано (което е много неприятно!), реших поне да използвам времето си пълноценно.

almonds cake

Сладкишът се прави много лесно, като необходимите ви съставки са следните: 2 яйца, 200 гр. захар, 300 гр. брашно, 2 суп. лъжици мед, 100 мл. олио, бакпулвер, шепа натрошени бадеми и малко канела. По рецепта се добавя и сушен карамфил, който аз така и не можах да намеря в магазините, така че го пропуснах.

Разбъркват се яйцата, захарта, медът и олиото, докато не се получи гъста и хомогенна смес. Нужно е да бъркате по-продължително с миксера, защото захарта не се разтваря лесно в две яйца. Бакпулверът се смесва с брашното и бавно се добавя към сместа, като вече ги бъркате с лъжица, а не с миксер. Бадемите и канелата се изсипват най-накрай.

Аз лично бях малко изненадана, защото се получи по-гъста смес, отколкото е тази, която правя за кекс. Трябваше по-скоро да я обирам от купата, отколкото просто да я изсипя. Сладкишът не се наду много, докато го пекох и ако трябва да съм честна за малко да го прегоря отгоре. Сложих го във фурната и доста бързо хвана коричка на повърхността, затова му поставих малко фолио да може да се изпече и по средата без да загари отгоре. Няколко пъти го дупчех с клечка за зъби, за да проверя дали се е изпекъл достатъчно.

Но както и да е, останах доволна, пък и други дегустатори около мен също. Стана много вкусно, усещаше се и медът, и канелата, и бадемите. Ако решите да пробвате рецептата, знайте, че накрая може да украсите сладкиша с белени бадеми, да го поръсите с пудра захар или да го украсите по друг начин. Може да го оставите обаче и “натурален”, както ви е по вкуса 😉

Българската музика в американското кино

November25

Американските филмови продукции са най-успешните на планетата, нали така? А дали не са такива, защото по умел начин в тях се комбинират различни стилове. Говорим за актьори от различна народност, преплитане на музика от 4-те краища на света и черпене на идеи от всяка възможна дестинация включително и от България.

Гордея се, когато български мотиви вдъхновяват различни хора, за да популяризират нашето наследство. Затова днес ви споделям този клип/танц от филма Step up: Revolution. Много е красив, изпипан до съвършенство и с родни мотиви в музиката. Заслушайте се и ще разпознаете песента Притури се планината в изпълнение на Стефка Съботинова. В случая обаче гоорим за NiT GriT Remix, направен от Stellamara. Много е вдъхновяващо 😉

 

Какво ви сплотява най-силно в една връзка

November2

couple-wallpaper-lovely-wide

Открай време хората са създадени, за да се намират един друг. Животът се осмисля, когато попаднеш на своята половинка и се влюбите помежду си. Първоначално животът ви тогава е цветя и рози, но в течение на времето (а може би годините) свиквате да сте заедно и пламъкът постепенно угасва. Не че все още не се обичате и не искате да се държите за ръце, просто отношенията ви не са такива, каквито са били в началото. Макар това да е често срещан сценарий, не мисля, че задължително да се случва. За да избегнете подобен развой на събитията, предлагам ви няколко съвета в тази насока.

1. Казвайте си по-често “Обичам те” – и не просто си го казвайте, важното е наистина да го изпитвате. Не пестете тези думи, защото те карат човека до вас да се чувства ценен и това ви сближава. Правете го по няколко пъти седмично и ще усетите разликата. Само внимавайте тези действия да бъдат двупосочни. Ако само единия от вас казва “Обичам те”, потърсете причината и си я изяснете.

2. Вършете повече неща заедно – ходете до магазина, помагайте си с покупките и домакинските задължения. Гледайте филми, обсъждайте книга, която сте чели и двамата. Излизайте на партита, разни събирания и т.н. Колкото повече общи интереси имате и повече дейности извършвате, толкова по-приятно ще ви бъде да прекарвате времето си заедно.

3. Говорете, споделяйте и обсъждайте – когато нещо ви тежи, кажете го. Когато нещо ви дръзни, недейте да го таите в себе си. Когато ви се иска половинката ви да излезе заедно с вас, вместо да си остане у дома, обяснете защо. Каквото и да ви е на сърцето, хубаво, лошо или тревожно – излейте го. Колкото повече потискате емоцията, толкова по-силна ще става тя. Накрая ще експлодира и последствията ще бъдат по-големи.

4. Обръщайте внимание на малките жестове – да ти направят закуска, да те завият, докато спиш на дивана, да ти донесат чаша от любимия чай, докато четеш книга или просто да те прегърнат, докато гледаш любимото си предаване. Това са все малки жестове, на които си струва да обръщаме внимание, защото са мили и грижовни. Показват ни, че сме ценени и някой държи на нас.

Една незабравима разходка с приятели до карстовия извор „Клептуза“, Велинград

October24

Беше един от онези приятни и импулсивни дни, когато с група приятели единодушно решихме, че би било прекрасно, ако си организираме пътуване заедно. В началото някой го подхвърли просто така, но идеята допадна на всички и някак си спонтанно започнахме да кроим планове и да си избираме дестинация. Спряхме се на Велинград, защото е красив град и е известен като най-популярният балнеологичен и спа курорт в страната ни. Преди да поставим обаче официален старт на нашето пътуване, се поинтересувахме и прегледахме няколко сайта на хотели във Велинград като резервация.ком и подобни на него. Там се предлагаха оферти за много добри и луксозни хотели, сред които да избираме, и в крайна сметка си набелязахме няколко оферти на хотели във Велинград, които допаднаха на всички ни. Уточнихме дата, която да е удобна на всеки от компанията ни, и след това единодушно се спряхме на хотел „Роял СПА“ – Велинград, в който да отседнем. И ето това е предисторията как се озовах във Велинград през октомври… сега следва същината на преживяването.

Пътуването решихме да осъществим с влак. Маршрутът, който набелязахме, бе София-Септември-Велинград. От София до Септември пътувахме с влак, след което се прехвърлихме на теснолинейката, която минава през невероятно красиви природни пейзажи. Линията е сред най-живописните жп. линии в България и въобще не преувеличавам, като го казвам! От едната страна на пътя лъкатуши река Чепинска, а от другата страна по склоновете на планината текат поточета и ручеи. Влакът прокарва своя път, разкривайки на пътниците една след друга неповторими гледки.

Пътуването беше истинско удоволствие, но в един момент влакчето спря на нашата спирка. Ние слязохме от него, а то продължи пътя си към Добринище, докато ние се насочихме към избрания хотел „Роял СПА“ – Велинград. Настанихме се в хотела и веднага бяхме любезно обслужени от персонала на хотела. Хората ни посъветваха да посетим природните забележителности в района и ние нямаше как да ги пропуснем. Нетърпеливо се насочихме към квартал „Чепино“, където е разположен едноименният карстов извор „Клептуза“, гордостта на Велинград. Поразяващата и красива природа край езерото ни впечатли много. За да се насладим на великолепната природа, седнахме за обяд край езерото в ресторант „Клептуза“. Разходихме се също из района и видяхме наблизо дървен мост, на който запечатахме красиви моменти от нашето прекарване. Вървейки след него, стигнахме до едно от изкуствените езера, което предлага каране на водно колело. След това продължихме разходката си из Клептуза и се насладихме на гледките, които се отваряха пред очите ни. Вечерта се прибрахме и отпочинахме в хотела, за да имаме сила за следващия ден, когато ни предстоеше да разгледаме още една природна забележителност на града.

Клиптуза 2

Когато слънцето изгря, се събудихме бодри и свежи, така че с компанията се насочихме към старата българска крепост Цепина. Тя е разположена на върха в Баташката планина (Родопите), от която се разкрива спираща дъха панорама! Всички бяхме много впечатлени и останахме известно време на върха, за да се порадваме на природата. Когато гладът започна да взима превес над нас, преценихме, че е време за хапване и потърсихме най-близкия ресторант наоколо. Оказа се, че това е ресторант „Чинарите“, в който се насладихме на вкусната обедна трапеза. Обслужването там беше на невероятно високо ниво, храната също бе добра и в щедри порции. Останахме захласнати от музиката и разнообразните вкусни ястия. Нахранихме се обилно, а след това се отдадохме на несравнимо спокойствие и релакс в нашия хотел „Роял спа“ Велинград, известен с модерния си спа център. Разнообразните спа процедури ни доставиха неповторимо усещане за отпочиналост и спокойствие.

На другия ден след здравословна закуска си направихме разходка из красивата и чиста природа на града. По пътя се спирахме, за да отпием минерална вода от многобройните паркови чешмички наоколо, а покрай разходката ни дори се заговорихме със случайно преминаващи местните жители. Те ни разказваха за невероятните лечебните свойства на минералните води и как помагат за лечение на различни заболявания. Хората бяха много любезни и гостоприемни и докато се усетим, вече ни разказваха свои вълнуващи истории и приключения. С това ново запознанство завърши нашата мини екскурзия във Велинград.

Тази разходка бе прекрасно преживяване, по време на което запечатах неповторими моменти с моите приятели. Единодушно решихме, че с удоволствие бихме посетили отново този красив планински град.

Какво сплотява приятелите най-силно

October2

frienship

Приятелството е един от най-важните аспекти в човешкия живот. Не смея да го поставям на най-горна позиция в класацията, но мисля, че спокойно може да си я подели със семейството и потребността от любов.

Искам да ви се похваля и да споделя, че моите любими приятели наскоро ми спретнаха страхотна изненада и ми подариха така желаното от мен издание на “Крадецът на книги” от Маркъс Зюсак. Книгата е страхотна и открай време си я бях набелязала, а те са ми я купили просто ей така, без повод. Заради тази страхотна постъпка реших да посветя днешния си текст на тях, на приятелството и на онези неща, които неизбежно свързват дори хората без роднинска връзка.

Мисля, че на първо време това са общите интереси и темите, по които намираме допирни точки. Оттам започва да се изгражда приятелството и да се градят взаимоотношения с човек, когото до скоро не сме познавали. Ако ходите на общ курс, спортно занимание или на друго място, където имате възможност да се срещате без предварителни уговорки, това ви дава възможност да общувате по-често. Сближавате се и по този начин започват обичайните приятелствата. Въпросът е кога те стават по-силни и истински се привързвате към човека до вас?

Тогава, когато знаете, че можете да разчитате един на друг и си имате доверие… Замислете се, ако тук и сега имате нужда от някаква помощ, кой е първият човек, на когото ще се обадите? Ако закъсате с колата, кого ще помолите да дойде и да ви издърпа? Ако не можете да вземете детето си от детска градина или училища, кого ще помолите да свърши тази задача вместо вас? Няма ли да е някой приятел? Аз инстинктивно винаги набирам номерата на близките си приятели, вместо тези на членовете от семейството ми или на колегите.

Истината е, че в щастие и радост за всеки ще е лесно да бъде до нас. Само тези, които ни обичат истински и взаимно държим един на друг, ще са готови да откликнат за помощ, когато се е случило нещо неприятно. А когато имаме такива верни приятели, е хубаво да им показваме, че се радваме те да бъдат в живота ни – като им подарим любима книга, например 😉 Просто ей така, без причина…

« Older EntriesNewer Entries »