Всички сме израснали с приказките за червената шапчица, Пепеляшка, Снежанка и седемте джуджета, малката русалка, спящата красавица и още много. Във всяка една от тези приказки силно са заложени темите за доброто и злото, което по една или друга линия е добре, защото учат малките деца да разграничават правилното от грешното поведение. Но нещо друго ми прави много силно впечатление, когато отново си припомням старите приказки. А именно, че във всяка една от тях има едни принц на бял кон, който отива да спасява момичето и след това се жени за нея и те заживяват дълго и щастливо.
Това по един или друг начин се отразява на крехката детска, момичешка психика, която иска да намери своя принц на бял кон и да заживее дълго и щастливо с него. Това, както всички много добре знаем, не винаги става. Освен това в днешно време, а и не само, жените не бива да разчитат единствено на силата на мъжете, а е хубаво да могат да се оправят и сами в живота си. Да, това може да плаши мъжете, но по-добре самостоятелни и очарователни, отколкото зависими от някой, който може и да не се отнася по правилния начин с нас.
Не знам до колко всеки вижда някакъв проблем в начина, по който са написани тези приказки. Аз лично не намирам особен проблем, въпреки че също смятам, че жените трябва да бъдат самостоятелни и да не разчитат непрестанно някой мъж да ги защитава и спасява. Но приказката е приказка. Тя трябва да буди въображението на децата, да ги учи на добро и зло, в голяма степен също да ги кара да мечтаят.
Задължение на родителите е да възпитат децата си по начина, по който искат и да им създадат усещане за самите себе си. Когато оставите децата ви да се възпитават сами от… приказки, тогава вече говорим за не добро родителско тяло. Ако родителите са успели да създадат усещането в децата си за това, че те са уникални личности, които могат да бъдат самостоятелни и да се оправят сами с трудностите в живота си… всичко ще бъде наред, не мислите ли?