Замисляли си сте се какво може да направи една вещ? Да ни топли със своята сантименаталност, да ни е от полза в ежедневието, да краси дома ни, да събира прах на някой таван или да спаси един живот?
Приложението на вещите може да е различно според техното преназначение, но какавато и да е вещта, мисля, че тя със сигурност може да даде надежда на някого за по-добро бъдеще.
Аз лично се сещам за дванадесет такива вещи, които озариха Коледата на малчуганите от домове за изоставени деца и един дом за деца с умствено изоставане. Сред тях има ръчно изрисуван шал, перлена огърлица, обеци, има шапка, рокля, картина, свещник, пръстен, чанта… Те принафдлежат на пупулярни българи. Те са скъпи и носят определна емоционална стойност, но бяха дарени безвъзмедно на търг. На кого са? Ще отговоря: на Никол Станкулова, Йоко Захариев, Диляна Попова, Катя Пенева, Камелия Воче, Николай Мутафчиев и други.
Всички тези хора са приятели на Фондация „Аз съм?, съзадена от Ива Механджийска. Заедно с подкрепата на Светослав Кантарджиев, Фонадцията се обяваява за материалното, но и моралнот подпомагане на хора в неравноистойно положение, като се обръща към лицата, които с името си гарантират коректността и лоялността на институцията за разрешаването на проблемите на нуждаещите се.
Всички те дадоха своя скромен принос и показа, че са с Теб, дете, и Теб, който се нуждаеш от много повече от материалното – от духовното, от емоционалното, за да се изправиш на крака и продължиш напред в този сив, нескончаем свят.
Аз мисля, че докато съществуват лица като Ива Механджийска ще има надежда. А вещите – те, според мен са необходими, доколкото могат да ни донесат удовлетворение от потреблението им.