Блог за госпожици

Сватбите

March17

През уикенда излизах с една стара приятелка, която за мое голямо очудване ми заяви, че ще се омъжва и ме кани на сватбата си. Аз останах като втрещена понеже уж и тя беше на моето мнение за сватбите. Тоест против. Аз смятам, че те са отживелица, пък и в днешният разкрепостен свят, в който живеем едва ли има непорочни жени, които да заслужават да облекат бяла рокля, защото нали това е символът на чистотата и непорочността. За мен и брачните церемонии са отживелица. Но за църковният брак съм съгласна, едно е да се вречеш пред Господ, а съвсем друго е пред общината. Но в крайна сметка всеки си решава за себе си. Аз имам доста приятелки, които строго осъждат това мое мнение, като все ми разказват, как те от деца са си мечтали да се видят в бяла рокля и да кажат единствената дума „Да”. А аз все им казвам, че моите мечти са да си намеря човекът за себе си, а не да се гледам в бяла рокля, все пак по цяло лято все с бели рокли ходя :). Но незнам за мен някак си в днешно време, това даалеч вече не е толкова свещено. И ако единият от съпрузите реши да кръшка да речем, това че жената има пръстен от него, няма да я спаси. Пък и смятам че единият пръстен не дава никаква сигурност, надеждност и не може да спре никого за нищо . Пък ако недай си боже да стане нещо, ти чакай единият пръстен да оправи нещата. Против сватбите съм и това е. Сега трябва да пообиколя из моловете и да си купя някой тоалетче, като за сватба. Ще ви разкажа как е минал целият панаир. 🙂

Google+ Comments

posted under От Марчела

Email will not be published

Website example

Your Comment: