Всички сме виждали хора, които са си направили пластична операция. При някои това е било необходимост, при повечето – от чиста суета. Истината е, че аз по никой начин не укорявам хората, които са решили да си направят някаква хирургическа интервенция, било то по лицето или някъде по тялото. Но тук въпросът е не дали има нужда човек от тази операция за самочувствието си или за протичането на нормално съществуване, а дали в един момент стигаме до етапа, в който изпадаме в сериозно психическо състояние и започваме да прекаляваме с искането да “подобрим” външния си вид по този начин.
Първоначално пластичната хирургия се е появила, защото е имало много обезобразени хора (било то жертви на войни или поради вродена малформация), но лекарите са се опитвали да върнат самочувствието на тези хора. С течение на времето това да коригираме чертите на лицето си и зоните в тялото си, които не харесваме, става все по-модерно, а в един момент става и мания сред популярните личности и хората, които искат да приличат на тях.
Всичко е свързано с личното възприятие за красота. И разбила се, със стереотипите, които битуват в даденото общество или субкултура. А там нещата достигат още по-високи граници, в които хората си имплантират рога, пробиват си почти всяка част на лицето и тялото, опитват се да се превърнат в прилепи и какво ли още не.
По тази тема споделям с вас една статия, на която попаднах, в която са дадени и снимкови материали на хора, които са решили да се превърнат в това, което те искат да бъдат.
Разгледайте снимките и прочетете историите тук.
Ще се радвам да прочета и вашето мнение по темата.